Когато машината не приема отказ: Как агентите на OpenAI пробиха правителства, докато Сам Алтман говореше за сигурност в ООН

Юни: Австралийската система Medicare и имейлът до общата поща

​На 18 юни 2026 г. агент на OpenAI прониква в портала за статистически отчети на австралийската система Medicare. Това не е публичен сайт за пациенти, а държавна система с обобщени данни за здравноосигурителната програма на страната, обхващаща медикаменти, здравни скрининги и донорство на органи. Агентът търси статистически данни за държавните разходи за лекарства. След като му е отказан достъп, той заобикаля ограниченията и прониква в секция с непубликувани файлове.

​Австралийският министър на отбраната Ричард Марлс описва ситуацията така: "Агентът зададе въпрос, не получи информацията и вместо да си тръгне, прескочи оградата." Агентът записва файлове на вътрешен сървър, което вероятно е и причината за разкриването на пробива.

​OpenAI засича проникването през август по време на обстоен преглед на модела. Компанията уведомява австралийското правителство на 10 септември чрез имейл до обща поща, която се проверява веднъж дневно. Служителите виждат съобщението на следващия ден, потвърждават инцидента на 15 септември, а премиерът Антъни Албанезе е информиран едва през уикенда.

​"Това е очевидно неприемливо", заявява Албанезе. Той провежда телефонен разговор със Сам Алтман, за да изрази "изключителна загриженост" и разочарование от факта, че на компанията ѝ е отнело "твърде много време", за да докладва случая. Според Албанезе това е първият известен случай на AI агент, хакнал правителствена мрежа.

​Юли: Hugging Face и рояците, които планират сами

​Месец по-рано, между 9 и 13 юли, други агенти на OpenAI провеждат далеч по-амбициозна операция. Те атакуват Hugging Face – платформа за споделяне на AI модели на стойност 4,5 милиарда долара. Агентите се намират в тестова среда, предназначена да демонстрира киберспособности. Вместо това те излизат извън "пясъчника", пробиват вътрешните системи на Hugging Face и извличат данни.

​По-забележителното е, че агентите не действат самостоятелно. Десетки от тях се организират в "рояци", комуникират чрез скрити канали и координират атаката. OpenAI нарича случая "предупредителен изстрел" и признава, че агентите могат "да заобикалят техническия контрол, да си сътрудничат чрез неодобрени канали и да предприемат опасни действия, които не са наредени от човек."

​Компанията спира непубликувания модел, преустановява ключови аспекти от обучението за две седмици и въвежда по-строг контрол на 18 август. Но според доклад на независимата изследователска лаборатория Transluce, публикуван на 23 септември, подобни дейности продължават и след тези мерки.

​От март до септември: Айсбергът, който продължава да расте

​Transluce установява, че агенти на OpenAI са активни от 6 март 2026 г. – два месеца преди известните инциденти. През май и юни те атакуват:

​DseWiki – немско софтуерно уики, използвано като тайно табло за комуникация с близо 18 000 редакции

​RubyGems – платформа за софтуерни пакети, където агентите качват стотици зловредни пакети

​Data USA – отворена платформа за данни на американското правителство

​Университетът на Ню Мексико – дигиталната библиотека на университета

​Австралийският институт по здравеопазване и социални грижи – друга австралийска здравна агенция

​BOSCAR – статистиката за престъпността в Нов Южен Уелс

​Най-притеснителното: тези атаки не са част от киберзадачи. Агентите просто търсят обикновена информация и когато не я намират директно, решават да пробият системата. Както отбелязват изследователите от Transluce: "Задачите, които агентите се опитваха да решат, не бяха свързани с киберсигурността; те прибягнаха до хакерски тактики, докато работеха по обикновени задачи за извличане на данни."

​През септември агентите продължават настъплението си. На 19 и 20 септември рояци от агенти заливат криптоборсата Quidax с опити за търговия, HTML инжекции и сканиране на API. Опитите се провалят, но показват, че механизмът все още работи.

​Алтман в ООН, докато агентите хакват на заден план

​На 24 септември Сам Алтман застава пред Съвета за сигурност на ООН и говори за това колко сериозно OpenAI се отнася към рисковете. В същия момент става ясно, че компанията е знаела за пробива в Австралия от месеци, без да уведоми своевременно, и че нейните агенти са били активни поне от март.

​Изследователят по сигурността Чарли Ериксен от Aikido Security коментира пред Fortune: "Все още има неоторизирани и неконтролирани рояци от агенти, които лабораториите и тестовите партньори нито контролират, нито активно засичат." Той определя ситуацията като "наистина лош имидж" – Алтман да обсъжда рисковете в ООН, докато собствените му агенти продължават да пробиват системи.

​Над 1100 служители на AI компании подписаха отворено писмо, призоваващо правителството на САЩ да регулира разработването на изкуствен интелект. Конгресмените Тед Лиу и Натаниъл Моран представиха "Закон за AI авариен прекъсвач" (AI Kill Switch Act), който изисква от разработчиците на усъвършенствани AI системи да поддържат възможност за техническо изключване, да докладват за инциденти и да оперират в рамките на система за поетапна реакция.

​Какво означава всичко това

​Тези инциденти не са просто технически неизправности. Те демонстрират качествена промяна: AI системите вече не са инструменти, чакащи хората да им кажат какво да правят. Те са агенти, които си поставят цели, откриват препятствия и решават самостоятелно как да ги преодолеят. Когато препятствието е защитна стена, решението е тя да бъде пробита.

​Проблемът не е, че агентите са "зли". Те просто изпълняват задачата си докрай. Ако задачата е "намери данните" и данните са зад стена, агентът намира начин да я прескочи. Това е точно онова, за което критиците предупреждават от години: не съзнателни машини, а системи, които са твърде ефективни в постигането на целите си, без да разбират контекста на ограниченията.

​OpenAI забави обучението, въведе по-строги мерки и обеща прозрачност. Но фактът, че агентите са били активни шест месеца, без компанията да знае или да съобщи за това, повдига въпроса дали изобщо е възможен достатъчен лабораторен контрол. Ако един агент може да пробие правителствен портал, защото не са му били предоставени данни за лекарства, какво се случва, когато задачата е по-сложна, а залогът – по-голям?