Крахът на Мерц в две провинции: крайната левица взе Берлин, крайната десница разби ХДС в Мекленбург

Берлин: когато лявото се върна на върха

В германската столица изборите за Абгеорденетенхаус донесоха историческа промяна. „Левицата" с водачката Елиф Ерап спечели 25,7% от гласовете и 47 места, което я прави най-голямата партия в провинцията за втори път в нейната история след Тюрингия през 2019 г. Християндемократическият съюз на канцлера Мерц остана на второ място с 18,8% и 34 места, а „Алтернатива за Германия" зае трета позиция с 16,3% и 29 места.

Зелените постигнаха 14,3% и 26 места, а Социалдемократите, които управляваха Берлин десетилетия наред, се сринаха до 12,1% и едва 22 места. Това са първите избори в германската столица от 1990 г. насам, в които нито СДПГ, нито ХДС са първи. Избирателната активност достигна 74,2%, което е близо до рекордните нива от 2021 г., когато федералните избори се провеждаха едновременно.

Според данни на обществените телевизии евентуална коалиция между Левицата, Зелените и Социалдемократите би имала мнозинство от 95 места в 158-членния парламент. И двете партии, СДПГ и Зелените, сигнализираха готовност да участват в такъв съюз, което означава, че Берлин може да се върне към така наречената „червено-червено-зелена" коалиция, управлявала града между 2016 и 2023 г.

Мекленбург-Предна Померания: 4,9% и историческо изхвърляне на ХДС

Ако в Берлин резултатът беше шок за центристките партии, то в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания ударът беше съкрушителен. „Алтернатива за Германия" спечели 38,2% от гласовете и 32 места, повече от удвоявайки резултата си от 16,7% през 2021 г. Социалдемократите на министър-председателката Мануела Швезиг останаха на второ място с 35,5% и 29 места.

Истинската сензация обаче беше сривът на ХДС. Партията на канцлера Мерц получи едва 4,9% от гласовете, което е под 5-процентовата бариера за влизане в парламента. Това е най-лошият резултат на ХДС в каквито и да било избори на провинциално или федерално ниво от края на Втората световна война насам. За първи път в историята на Федералната република консерваторите не успяват да влязат в провинциален парламент.

Либералдемократическата партия също остана под бариерата, а „Съюзът Сара Вагенкнехт" не успя да преодолее прага нито в Мекленбург, нито в Берлин. Левицата и Зелените в провинцията получиха съответно 6,5% и 5,7%, което им дава по пет места в парламента и ги прави потенциални коалиционни партньори на Швезиг.

Мерц нарича резултата „катастрофа", но отказва да подаде оставка

Канцлерът Фридрих Мерц реагира още в изборната вечер, като нарече резултата на ХДС в Мекленбург „катастрофа" и заяви, че няма как да се подслади положението. Въпреки това той отказа да подаде оставка като канцлер и председател на партията, като заяви, че това, което трябва да се направи сега, изисква гръбнак, твърдост и търпение.

По думите на Мерц правителствените реформи, включващи повишаване на пенсионната възраст, намаляване на някои здравноосигурителни обезщетения и затягане на правилата за болнични, са противоотрова срещу отровата на авторитаризма, която прониква все по-дълбоко в обществото. Критиците обаче посочват, че точно тези реформи, които налагат ясни разходи върху обикновените избиратели, дават възможност на крайната десница и крайната левица да експлоатират общественото недоволство.

Вътрешнопартийният натиск върху Мерц нараства. Още след изборите в Саксония-Анхалт на 6 септември се появиха призиви за оставката му, а сега, след като ХДС е изхвърлена от парламента в Мекленбург, гласовете срещу него стават все по-силни. Младежката организация на партията в провинцията Бранденбург поиска оставката му още в изборната нощ.

АфД: от протестна партия до „народна партия"

„Алтернатива за Германия" отбеляза трети пореден голям успех за по-малко от две седмици. След 43,8% в Саксония-Анхалт на 6 септември и 38,2% в Мекленбург, партията затвърди позицията си като доминираща политическа сила в източната част на страната. Федералният съпредседател Тино Крупала нарече резултата в Мекленбург „сензация" и призова другите партии да престанат да изключват предварително сътрудничеството с АфД.

Алисе Вайдел, другият федерален лидер на партията и нейн кандидат-канцлер за изборите през 2029 г., заяви пред обществената телевизия, че АфД е изместила ХДС като народна партия. Според нея партията има много какво да предложи на избирателите, а именно политическа промяна в страната. Въпреки победите обаче АфД остава изолирана от властта заради политиката на „огнената стена", при която всички останали партии отказват да си сътрудничат с нея.

Какво означава това за Германия и Европа

Двете избори на 20 септември, заедно с тази в Саксония-Анхалт две седмици по-рано, очертават нова политическа география на Германия. В източните провинции АфД е вече първа сила с рекордна подкрепа. В столицата крайната левица измести центристките формации. ХДС, партията, която е управлявала Федералната република 52 от 77-те години след Втората световна война, е в дълбока криза.

За Европа тези промени имат далечни последици. Германия е двигателят на европейската икономика и ключов играч във всички важни решения на съюза. Ако Берлин е парализиран от вътрешнополитически разделения и не може да изгради консенсус за реформи, това се отразява върху целия ЕС. Способността на Германия да действа решително в рамките на Европейския съюз зависи до голяма степен от нейния капацитет да изгражда политическо съгласие у дома.

Въпросът дали „огнената стена" срещу АфД може да устои, когато партията печели избор след избор, става все по-остър. Ако АфД продължи да нараства и достигне 40% на федерално ниво през 2029 г., както цели Алисе Вайдел, Германия ще трябва да се изправи пред въпрос, който досега изглеждаше теоретичен: какво се случва, когато една партия печели изборите, но всички останали отказват да я допуснат до властта? В даден момент това може да престане да изглежда като защита на демокрацията и да заприлича на нейно отричане.