„Постоянен контрол" без суверенитет: Тръмп извоюва военна победа на Гренландия, без да я купи

От заплахите за анексиране до „рамката на бъдеща сделка"

Кризата започна още през декември 2024 г., когато Тръмп, малко след преизбирането си, обяви, че иска да придобие Гренландия. През януари 2026 г. той ескалира реториката, като отказа да изключи използването на военна сила и заплаши с 25% мита върху стоки от няколко европейски държави, включително Дания, Германия, Франция и Великобритания, ако Копенхаген не предаде територията.

Отговорът на Европа беше единен. Дания, НАТО и Европейският съюз заявиха, че Гренландия не се продава. Осем държави от алианса, сред които Великобритания, Франция, Германия, Норвегия и Швеция, изпратиха военен персонал в рамките на операцията „Арктическа издръжливост", за да демонстрират солидарност с Копенхаген. Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че ако САЩ нападнат съюзник в НАТО, това ще бъде краят на алианса.

На 21 януари 2026 г., след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Давос, Тръмп рязко промени курса. Той обяви, че няма да използва сила и няма да налага мита, тъй като двамата са изградили „рамката на бъдеща сделка". Тогава обаче детайлите останаха неясни, а датските и гренландските власти подчертаха, че суверенитетът не се преговаря.

Какво точно казва сделката от 18 септември

На 18 септември Тръмп публикува в Truth Social, че САЩ, Дания и Гренландия са постигнали споразумение, което адресира всички американски притеснения и осигурява „по-голямо военно присъствие". Той твърди, че сделката дава на САЩ „постоянен контрол" върху сигурността в Гренландия.

Според анонимен източник от Държавния департамент, цитиран от международните медии, споразумението включва няколко ключови елемента. Първо, то забранява на държави, които не са членове на НАТО, да поддържат военно присъствие в Гренландия. Второ, блокира инвестиции от Русия и Китай в ресурсите на острова. Трето, дава на САЩ постоянни права да инсталира военни бази и да използва въздушното пространство на територията. Освен това сделката остава в сила дори и ако Гренландия получи независимост в бъдеще.

Държавният секретар Марко Рубио определи споразумението като „огромна победа за Съединените щати и американския народ" и заяви, че то „постоянно и изцяло адресира нашите притеснения за националната сигурност в Гренландия".

Датската позиция: суверенитетът не е прехвърлен

Въпреки американските твърдения, датските и гренландските официални лица бяха категорични, че сделката не променя суверенитета на Гренландия. Територията остава част от Кралството Дания, а бъдещето ѝ трябва да бъде решено от нейния народ, както подчертаха многократно премиерът Фредериксен и гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен.

Тази деликатна формулировка позволява на двете страни да твърдят, че са постигнали победа. САЩ получават военен и стратегически контрол, който Тръмп иска още от първия си мандат през 2019 г., когато предложи да „купи" острова. Дания и Гренландия запазват формалния суверенитет и избегнаха анексия, която би била грубо нарушение на международното право и вероятно би сложила край на НАТО.

Геополитическите залози

Гренландия е най-големият остров в света, богат на редкоземни елементи, нефт, природен газ и уран. Разположен между Северна Америка и Европа, той дава стратегически контрол върху Арктика, където Русия и Китай увеличават присъствието си. За САЩ базата Питуфик, бивша Туле, вече е ключов елемент от системата за ранно предупреждение против ракети.

Сделката от септември 2026 г. фактически превръща Гренландия в американска военна зона под датски флаг. Забраната за руски и китайски инвестиции означава, че Вашингтон контролира кой има достъп до стратегическите ресурси на острова. Постоянните права за бази и въздушно пространство гарантират, че САЩ могат да развият проекта „Златен купол", интегрирана система за противоракетна отбрана, за която Тръмп говори още през януари.

Какво следва

За Дания споразумението е компромис, който запазва достойнството, но на практика отстъпва значителни права. За Гренландия, която има право на самоопределение, сделката може да ускори дебата за независимост. Интересно е, че според американския източник договорът остава в сила дори при евентуална независимост, което означава, че Вашингтон е помислил и за този сценарий.

За Тръмп сделката е политическа победа, която той може да представи пред избирателите като изпълнено обещание, без да е анексирал територия с военна сила. Дали обаче тя ще сложи край на кризата, или просто ще я премести в нова фаза, зависи от това как Европа, Русия и Китай ще реагират на фактическата американизация на Арктика.